„Инсайт, Инсайт, Инсайт, да, разбрах за него и знам каква е идеята на събитието, но искам първо да усетя желанието в мен и тогава да отида.“
Това бе отговора ми към Роси, която от няколко месеца ми говори, че задължително трябва да отида на семинара. Като малък бях свикнал някой да ми налага мнение, идеали и поведение, затова първата ми реакция, почти винаги е, да откажа и то без съзнателно да искам, просто модел.
И така в началото на февруари почувствах, че искам да отида на Инсайт. Без всякакви очаквания влязох в пълната зала и седнах. Не бяха нови и непонятни темите, упражненията и съдържанието на семинара, но! имах някакво усещане за нещо, нещо духовно, нещо което бях забравил и отблъснал от мен, нещо което ми липсваше а търсех.
В средата на първия ден усетих духа на Инсайт, дух който обикаляше около мен, дърпаше ме, усмихваше ми се, бе хванал двете ми ръце и ме гледаше право в очите, а аз бях твърда 1 ца тогава. В края на деня започнах скришом да Го гледам и аз в очите. В началото бе стряскащо, нереално, притеснително, объркващо, защото започвах да се събличам пред Него и ме бе страх от реакцията Му, от упрека, от отхвърлянето, от неприемането, от това, което бях свикнал да получавам показвайки душата си. Но Той бе друг, Той не ме упрекна, не поиска нищо от мен, не настояваше, не ме осъди за това че се дърпах, просто ме прие такъв какъвто съм. Тогава се осмелих да Го докосна, точно както бе направил Той. Осмелих се да Го гледам, да се оголя пред Него, да покажа какъв съм и така втория ден завърши с 3ка.
Последния ден прогледнах, освободих се. Забелязвах как духът на Инсайт се носи не само около мен, а около всички ни, около всички които се предадоха и Го последваха.
Повдигна ни към небето. Потопи ни в глъбините на душевния океан. Показваше ни красотата на деня и мрака на нощта, и никога не ни обвини затова, че сме такива каквито сме, само се усмихваше и ни водеше. В един момент несъзнателно душата ми се откъсна и разголи, излезе и показа каква е била, е и ще бъде. Това разголване не беше страшно, нямаше болка, нямаше мъка, нямаше страх, имаше само космическа чистота и спокойствие. Носих се сред пространството поведен от духът на Инсайт. В един момент се отпуснах и се престраших да погледна в страни, а там, там редом с мен бяха всички други души на хората който бяха позволили на Него да ги води.
Забравили къде и какво се случва с нас, разголени и чисти, летяхме и се носехме с Него. Той ни бе показал всичко и бе време да се върнем отново на земята и да приемем формите си, но преди да ни остави, ни показа най-важното – Любовта. Този ден завърши с една голяма 4ка, 4ка събрала душите на всички ни, 4ка с която усетихме Истинската любов – това което ми липсваше.
Благодаря на Ръсел, за силата с която поддържа огъня на Инсайт. Благодаря на Роси, за упоритостта, която имаше да настоява да присъствам. Благодаря на всички Ви, на всички Вас с който летяхме водени от духа на Инсайт. И! Най-много благодаря на моята жена и син, които ме подкрепяха и бях духом с мен през цялото време.
@ Venelin Dimitrov Papudjiev
