В ежедневие, осеяно с материални изпитания, най-трудното нещо продължава да бъде проявата на истинската ни същност. Днес сякаш най-страшното е да бъдеш себе си…
Ролите ни помагат, за да оцелеем, да се харесаме, да получим „мечтаната работа“, да бъдем с „правилния човек“, да се справим с живота като цяло.
Но понякога е добре да се замислим, дали това, което искаме не е проекция на чужди желания? Дали тези роли, които избираме удовлетворяват нас и ни доближават до нашето лично щастие?
Дали не са просто една прекрасна фасада за повече лайкове в социалните мрежи, за повече признание и аплодисменти от семейството, приятелите, обществото…
Истината е, че сме се превърнали в актьори с главна роля на чужда пиеса.
Страх ни е да спуснем завесите в нейния край, защото знаем, че когато свалим маските, когато захвърлим ролите, оставаме единствено и само със себе си. И точно в този момент се вижда всяка лъжа, всяка болка, всяка любов.
Именно тогава ясно се вижда липсата на разбиране и любов към самия себе си. Онова разбиране и онази любов, за която обвиняваме отсрещния, че не ни я дава, че не я проява.
Когато си на сцената е някак си… по-лесно. Светлините на прожекторите показват лицата ни, но често прикриват Душите ни…Така е не е нужно да поемаме отговорност, нито за постъпките си, нито за усещанията си. На сцената просто изживяваме ситуации. Но не изживяваме Себе си.
Себе си – онази част, която ни нашепва реалните ни чувства, дълбоките ни мечти, съкровените ни желания. Истинският Аз, който умее да казва искрено – „Страхувам се“, „Обичам те“, „Прости ми“.
Присъедините се към едно преживяване по пътя на Себе си.
Семинар Инсайт I – Пространството, което ни дава възможност да се намерим, да се усетим, да се обичаме.
