Как се превърнах в Учител на себе си…

Откакто се помня съм мъжко момиче! Мога всичко, справям се отлично, знам как да се оправям сама. И много мразя някой да ми дава акъл. Защото аз просто знам – чета, разбирам, анализирам и прилагам. И съм много успешна, особено в бизнеса. И без никой да ме учи как, успях да си отгледам детето – хей така, почти между другото. Така си живеех чудесно, докато един ден приятел ме покани на Инсайт семинар.

Много ги мразех тези семинари за “личностно развитие“, защото си мислех, че знам повече от всички. Дори не знам защо отидох, но си спомням първия ден – с каква ирония гледах ентусиазма на участниците и колко много критика имаше към всеки и всички. Дори говореха нещо за сърцето – „ужас, какво ти сърце, ние имаме работа, проблеми и отговорности в тоя живот” си мислех аз. Спомням си и колко стресирана бях, когато изгубих контрол и в един момент излях от  себе си „Какво искам“…. (дори го казах на един друг участник!). От тогава минаха 5 години. Продължих да ходя на различни нива Инсайт семинари.

Защо ли?

Защото там никой не ми казва какво и как да направя. Успях истински да осъзная неща, които съм чела и слушала хиляди пъти, и сама да направя изводите за себе си.  По време на семинарите чувствам, че аз съм Учител на себе си, сама решавам какво е добре да правя и какво трябва да оставя зад гърба си, как да приемам нещата, с които се сблъсквам ежедневно. Най-после посветих време на това да наблюдавам себе си, да се поставя в центъра на моя живот и да си задам въпроса „Какво всъщност искам АЗ, какво ме прави наистина щастлива и спокойна?“

На тези семинари срещнах много силни и успешни хора, от които научих много. Разбрах, че всички изпадаме в почти същите житейски ситуации. Убедена съм, че всеки участник е бил на различен семинар, защото там всеки е учител на себе си и осъзнава различни неща за собствения си живот.

И сега съм си същата – мъжко момиче. Но се чувствам някак по-автентична, по-егоистична и доста по-усмихната! Разбира се, не съм спряла да греша, още се случва да „падам“ и да се критикувам. Но сега вече забелязвам нещата по-бързо и знам, че всичко ще мине. Защото сега отговорите са в мен, аз избирам как да се чувствам във всеки един момент.

И съм благодарна – на онзи приятел, той знае защо. 😉

Автор: М.Р.




Тази статия е прочетена: 34194 пъти

 

Може би ще ви хареса: