И винаги като се стигне до този момент, значи че нещо вътре в теб се обвинява.
Критика, критика.
И винаги като стигнеш този момент се питаш – „няма ли вече нещо да се промени, не мога ли вече да не бъда същият? Просто искам да съм друг.“
Защо винаги се реагира по-един и същи начин?
Мога ли да се събудя днес и очите ми да видят един нов свят?
Не, не става с магическа пръчка. Не става. Има си път.
Всеки има своя път.
Не гледай в чуждата паничка.
Не завиждай на чуждото щастие, не знаеш там каква цена е платена. Твоята сметка е друга.
Обърни се към себе си, виж своя път и не чакай навременни резултати.
Обърни се към себе си. Дай нужното време.
Не се отказвай при първия сблъсък, не се отказвай, заради негативните мисли.
Бори се до край. Разбирай се непрестанно.
Искай повече.
ВЯРВАЙ, ЧЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ.
Когато ти го повярваш и другите около теб ще повярват.
Той, СВЕТЪТ, ще го повярва и ще бъде „на твоя страна“.
Той и сега е – просто отвори съзнанието и ВЯРВАЙ.
Всичко е възможно. Тук и сега. И утре.
Да бъде!
Скоро… ❤️
