Смъртта, която ни помага да живеем истински?

Крайните срокове най-често са ни от полза, защото ни помагат да си свършим задачите. Те са тези, които ни карат да се движим напред, мотивират ни да правим нещата по-бързо и ни помагат да постигаме по-добри резултати.

Какво, обаче, да кажем по това отношение на най-сигурния, последен възможен краен срок – смъртта? Едва ли има човек, който да е безразличен към нейното споменаване…

Според Закона на Паркинсън, работата се увеличава или намалява, за да може да запълни изцяло наличното свободно време.

Смъртта е там някъде, за да ни припомни, че има само една мярка за свободно време, която има значение – обхватът на един човешки живот. И само през този период ние можем да свършим нещата, които искаме да свършим.

Разбира се, никой не знае колко точно е това време. Можем да допуснем с голяма вероятност, че няма да е по-дълго от да кажем 100 години. Така че, каквото и да искаме да постигнем през нашия живот, е най-добре да започнем още днес.

Има хора, които възприемат зле, както мислите за смъртта, така и крайните срокове по принцип.

Да възприемаме зле мислите за смъртта е напълно нормална човешка реакция. Мисълта за края на всичко навява тъга и страх.

Харесва ни или не, обаче, смъртта е нещото, което е най-сгурно. И да не мислим за него, то рано или късно настъпва.

Но винаги можем да погледнем нещата под друг ъгъл. Можем да използваме смъртта, както в наша полза, така и в наша вреда. Ние избираме. Нали?

Ако искаме да я превърнем в наш съюзник, първата стъпка е да се освободим от страховете, натрупани по отношение на смъртта през детството ни. Децата най-често научават за нея и я разбират по един определен начин. Когато това се случи с някой близък, те виждат тъжните реакции на семейството и околните.

И това се запечатва дълбоко в тяхното съзнание.

В резултат, идеята за смъртта се превръща в своеобразно табу и когато пораснем ние просто се преструваме, че тя не съществува. За тази цел обикновено се спираме на едно от трите вярвания, свързани с нея – че смъртта е нещо биологично и материално; че след нея човек отива в рая или ада завинаги; както и че ние се връщаме на този свят многократно, докато не научим това, което трябва да знаем.

Разбира се, ние не опровергаваме тези неща, нито се съгласяваме с тях. Просто даваме една различна гледна точка.

Много рядко смъртта се разглежда като краен срок и съответно – като инструмент, който ни мотивира да действаме и да живеем истински. А всъщност, можем да използваме нейното същестуване точно за това, нали?

Този подход има редица важни предимства – той ни помага да взимаме по-правилни решения и избори в живота си, да действаме сега, вместо да отлагаме за утре, да рискуваме, защото след като така или иначе ще умрем, не е ли по-добре да проверим какво ще се случи „ако“?

Смъртта ни кара да оценяваме това, което са ни оставили предишните поколения и в крайна сметка – да се радваме на живота повече.

Какво мислите? Възможно ли е това да промени начина ни на живеене? Възможно ли е  смъртта и нейното приемане, че ще се случи, да ни накара да живеем ТУК И СЕГА?

Желаете ли да се научите как да живеете по-пълноценно и да се освободите от своите страхове? Ако е така, заповядайте на предстоящия семинар Инсайт I.

Целите на Инсайт I включват:

  • По-голяма осъзнатост и ангажираност към себе си
  • Поемане на лична отговорност на по-дълбоко ниво
  • Култивиране на сила на сърцето и способност да насочваме живота си в положителна посока
  • Използване на обратна връзка по позитивен начин като възможност за учене и успех
  • Преживяване на динамичната взаимовръзка между даване и получаване
  • Запознаване с динамиката на проявлението, хармонията и живота от сърцето
  • Откриване на силата на намерението и избора и как те се отразяват на резултатите в живота ни
  • Използване на прошка, за да се освободим, като излекуваме своите стари рани
  • Овладяване на начини за автентична и любяща комуникация с другите



Тази статия е прочетена: 1786 пъти

Сподели с приятели: