Травмите в детството и как да ги избегнем

Защо някои деца израстват травмирани, а други не? Как да предотвратим това? Как травмите в детска възраст могат да повлияят на живота на един човек и неговите взаимоотношения, след като порасне?

Отговорът на тези въпроси не е еднозначен, но една от основните причини се крие в това, че децата се учат преди всичко от примера на своите родители. Това важи както за хубавите неща, така и за лошите. Нека си признаем – родителите не винаги знаят как да живеят по-добре и по-пълноценно. Ако знаеха, те вероятно щяха да го правят и това знание щеше чрез техния пример да премине при децата им.

Най-често родителският пример се предава без нито една от двете страни да осъзнава това. Истината е, че за един родител е трудно да внимава непрекъснато и да мисли за ефекта на всяка своя дума или действие, когато има да върши още толкова много неща – да печели пари, да поддържа домакинството, да общува с близки и приятели, дори със собствените си майка и баща.

Някак си неговите ангажименти като родител лесно остават на заден план. Те просто никога не са спешни, за разлика от толкова други неща в ежедневието. Често това натъжава децата и оставя трайни белези в съзнанието им.

Освен това понякога не е никак лесно да разбереш какво точно иска едно дете. Децата променят настроението си толкова често и имат толкова различни характери. Някои се оплакват от липса на внимание и любов, а други – от прекалено голямото внимание от страна на родителите им. А не са малко и тези, които се оплакват и от двете.

Родителите често не могат да отделят време и усилия в това да разберат своите деца и предпочитат да контролират поведението им, създавайки набор от правила или внушавайки страх. А когато подрастващите сбъркат, те просто ги наказват – независимо дали с лишаване от нещо хубаво или просто със своето отношение, тон и навъсен поглед.

Проблемът с наказанията е, че за децата те могат да бъдат много неочаквани. В крайна сметка те са възприемали своя родител като някой който се грижи за тях, обича ги и ги пази. Затова и промяната в неговото отношение може да бъде много травмираща. Ефект, който може значително да се усили, ако наказанията се прилагат често и да има дългосрочни последици за начина на мислене на детето. Понякога наказанието може да предизвика гняв, а не рядко то води до зараждане на чувство за вина.

За децата не е трудно да се почувстват виновни. Родителите рядко им обръщат внимание, когато те се държат добре. Не ги насърчават и хвалят за това. Когато обаче едно дете сгреши, то най-вероятно ще стане обект на внимание на своите родители, но в негативен контекст. Затова и акцентът остава именно върху проблемните моменти и те са тези, които запомнят децата. А в резултат и чувството на вина се усилва. Те съзнават, че не са прави и се чувстват виновни за това.

В редки случаи родителите може и да засилят този ефект съвсем съзнателно, но най-често те нямат такова намерение. Това обаче не означава, че не го правят несъзнателно, с най-добри намерения. Например когато изискват непрекъснато по-добри резултати от своите деца в някаква област – спорт, уроци по музикален инструмент или нещо друго – и ги наказват с лишения, ако не са постигнали тези резултати. Отново карайки ги да се чувстват виновни.

С времето тази вина може да прерасне и да доведе до по-сериозни психологически проблеми. В младежите може да се затвърди усещането, че те са лоши, че грешат и са непълноценни хора. Така могат да бъдат получени травми за цял живот, които да им оказват влияние през техните младежки години и дори след това. Отговорността е на родителите да не допускат това да са се случи, като отделят достатъчно внимание не само на грешките, а и на постиженията на своите деца, започнат да оценяват техните успех и не пестят похвалите си, когато те са ги заслужили.



Тази статия е прочетена: 34594 пъти

 

Може би ще ви хареса: