Страхът – темата, която се оказа, че вълнува болшинството от участниците в първото ни он-лайн запитване, обвързано с новата ни поредица “Неписано в учебниците”. Благодарим на всички гласували! Очаквайте да поговорим и за останалите теми, които заедно зададохме. А сега, нека се изправим пред…Страха 🙂
Да се сприятелим със страха
„Да се сприятелим ли?“ – вероятно биха възкликнали мнозина – „Защо да се сприятеляваме с едно от най-неприятните чувства, които сме изпитвали някога?“ И в известна степен ще са прави.
Наистина – може би няма по-голямо препятствие пред постигането на мечтите ни и пълното разгръщане на нашия вътрешен потенциал, от страха. Мнозина го възприемат като стена, която не бива да преминават. Като ограничение, което ги спира да направят важните стъпки към промяна на живота им. И именно в тази нагласа се корени проблемът.
Пригответе се да научите една от най-важните житейски истини, от която всички ние сме били отучени още в най-ранна детска възраст:
Страхът всъщност може да бъде един от най-добрите ни приятели!
Той може да бъде ценен стимул да прекрачим отвъд познатото, да напуснем своята зона на комфорт и би могъл да ни даде онази енергия, която ни е нужна, за да постигнем повече в живота си. И в крайна сметка – да го приемем като неразделен наш спътник, да се сприятелим с него. Също като бездомното куче, от което първоначално ни е страх, защото лае по нас, но в последствие ставаме неразделни приятели.
Ако изберем да се съюзим с него, страхът може да бъде един от най-добрите ни съюзници в постигането на всичко, пред което досега се е явявал препятствие. Неговото приемане започва през осъзнаването, че той е естествена част от нашето ежедневие и постоянен спътник в живота ни. Във физиологическо отношение, той почти не се отличава от радостта и единствената разлика между тях е, че ги натоварваме с различно значение.
Страхът винаги е бил наш спътник. Още в най-ранно детство обаче, нашите родители и близки са го използвали, за да ни предпазят от опасностите на околния свят. Научили са ни да избягваме всичко непознато и ако ни е страх от нещо, да не го правим. Този подход вероятно е предпазил много деца и със сигурност има своите логични причини. Проблемът е, че когато сме пораснали и сме се научили да разпознаваме заплахите, никой не ни е помогнал да променим своето отношение към страха. Да го изградим наново.
Затова и повечето от нас днес продължават да виждат в своите страхове една непреодолима преграда, която не трябва да бъде преминавана, вместо да ги приемат и да ги използват като източник на огромна вътрешна енергия. Да се възползват от техния огромен потенциал и да се научат да прекрачват отвъд своя страх, осъществявайки онова, от което са се страхували.
Страхът може да бъде както най-голямата пречка пред постигането на нашите мечти, така и най-мощният инструмент за тяхното осъществяване. Затова и начинът по който го възприемаме – като наш приятел или наш враг – в голяма степен би могъл да определи, дали ще бъдем успешни личности, или не.
