Когато няма къде да отидеш, ела при себе си

Колко често се чувстваме така, сякаш няма изход от ситуацията? Колко дълго оставаме заклещени между проекциите и илюзиите ни за реалност, с които се опитваме да рационализираме случващото се…А, колко пъти се оказва, че решението всъщност е пред очите ни?

Ако се замислим малко повече, ще осъзнаем, че винаги има изход.

В действителност нещата никога не са толкова сложни, колкото умът ни се опитва да си представи. Те са такива, каквито са. Човешкият интелект, обаче, има закодирана способност да „свързва точките“, т.е. да допълва картината с вече заучени елементи и модели. Това създава убеждение, че всичко е ясно и пътят е предопределен.

Когато няма къде да отидеш, ела на себе си

Какво ако не е така, обаче?

Споменте си поговорката – „за да разбереш някой, влез в обувките му“. Ако приемем, че има „точки“ в картината, които не виждаме, то тогава как бихме могли да поддържаме вярата, че разбираме цялото й послание? Как бихме могли да сме сигурни, че това е истината за цялата ситуация?

В такива случаи, най-важното е да позволим да не знаем и това да не ни изважда от вътрешния ни баланс. Защото всъщност, нищо от външния свят не  е толкова ценно за самите нас, колкото мястото на което се намираме ние, вътре в себе си. Разбира се, в моменти на емоции, в ситуации, в които са намесени чувства, е много трудно да запазим вътрешното си спокойствие. И много трудно да се примирим, че не знаем отговорите. Но…

От място на вътрешен покой можем най-ясно да видим отговорите на въпросите „ защо на мен“, „как да постъпя“, „кое ще ме направи щастлив.“ Там стоят уроците, които имаме да научим от случващото се и именно от това място на вътрешен диалог и спокойствие, можем да предприемем следващото си действие. И само тогава, то би било вярното и правилното за нас. Иначе всичко друго би било емоционално решение, което има своите последствия. Понякога и негативни.

Но как да се съхраним и как да направим така, че да чуем себе си? Как да чуем това, което е вътре, докато сме обзети от мисли, болка, вина и в нас има наранени чувства…?

Начинът да достигнем до този център е като се освободим от обвивките на историите, които сме си съчинили, негативните ни вярвания, убедеността, че всичко ни е кристално ясно. Понякога е нужно време да „пуснем“ погрешната истина, която сме приели за реалност. И в това няма нищо лошо. Времето е добър съюзник за това прозрение.

За да достигнем до този център, също е нужна смелост – смелост да признаем, че може би не сме прави и да отворим съзнанието си за нещо много по-голямо от най-смелите си мечти.

Центърът на нашата собствена Вселена сме самите ние. И когато ядрото е здраво, парченцата от пъзела се подреждат сякаш от самосебе си.

Тогава ще открием първоизточника на фразата – „ела на себе си“ – или с други думи бъди със себе си.

Заповядайте на семинара Инсайт I – четиридневно пространство, което е посветено на нас самите, на нашия център и на баланса, който ще ни даде всички отговори и ще ни покаже най-добрите пътища, по които да продължим.



Инсайт I: Семинарът на пробуждащото се сърце

Когато няма къде да отидеш, ела при себе си

Заповядайте на семинара Инсайт I – четиридневно пространство, което е посветено на нас самите, на нашия център и на баланса, който ще ни даде всички отговори и ще ни покаже най-добрите пътища, по които да продължим.

  • Oтстъпки в цената за студенти, пенсионери и групи участници от една фирма
  • За запазване на билети и въпроси, може да се свързвате с нас на 0897 201 215

 

 



 

Когато няма къде да отидеш, ела при себе си  
Сподели с приятели: